сой, сòят, сòя, мн. няма, сòя (сл. ч.), м. (тур.). Диал. Род, порода, произход. Баща му май че е от цигански сой. Влайков. □ От сой — от добър род или от добра порода. Научих аз, че баща ти бил богат някогаш и сега бил пръв човек в Преспа. И майка ти била от сой жена. Дим. Талев. И куче да вземеш, гледай от сой да е! Погов.
|