сок, сòкът, сòка, мн. сòкове, сòка (сл. ч.), м. 1. Течност, която се намира в тъканите на животински и растителни организми. После очисти корените на големите трендафили, по чиито пръчки бяха тръгнали вече соковете на живота. Елин Пелин. Ако сте разсеяни или се отказвате от любимото ядене, слюнка и стомашен сок не се отделят. Смирненски. || Прен. Приток на енергия, сила, вдъхновение. От книжата не се смуче / тайний сок за песни здрави / Творчеството се не учи / и поетът се не прави. Вазов. 2. Течност, която се получава от изстискване на плодове, зеленчуци и др. Малинов сок. Ябълков сок. Доматен сок. □ Гроздов сок — сладко неферментирало вино от грозде. Зелев сок — саламура, в която се държи кисело зеле.
|