сокòл м. 1. Название на няколко вида грабливи птици с остър закривен надолу клюн и много силно зрение. Fаlсо. Денем му сянка пази орлица / и вълк му кротко раната ближе; / над него сокол, юнашка птица, / и тя се за брат, за юнак грижи. Ботев. Соколът подхвана месото с прикривения си клюн, клъвна няколко пъти и пак го пусна недоядено на пътя. Ст. Загорчинов. 2. Прен. Храбрец, юнак. Гурко бе взел Шипка и минал с нашите соколи-опълченци през Стара планина. Вазов. Па помнете клетвата си и още едно — Момчил си е Момчил — волен сокол над волна дружина. Ст. Загорчинов. □ Гол като сокол — съвсем беден.
|