|
сол1, солтà, мн. сòли, ж. 1. Само ед. Бяло кристално вещество, натриев хлорид, със специфичен вкус, необходима прибавка към храната. Аз много години съм ял хляба ви и солта ви. Каравелов. Кръчмарят сложи трапеза, на която донесе хляб, кромид, сол и бито сирене. Вазов. 2. Само ед. Прен. Нещо много важно, много съществено. Всяка пакост струва пари, а ти си учил политическа икономия и знаеш, че парите са солта на живота. А. Гуляшки. 3. Химическо вещество — съединение на киселина с метал. Железни соли. □ Английска сол (апт.) — магнезиез сулфат, който се употребява като очистително средство. Атическа сол (книж.) — тънка, духовита, остроумна шега. И за да не бъде разказът ми гол, аз ще го поръся с атическа сол. Вазов. Каменна сол — изкопаема сол (в 1 знач.). Кълцам (трия) сол някому на главата (разг.) — карам се язвително някому, хокам го. Морска сол — готварска сол, получена от изпаряването на морска вода. На сол — на много дребни късчета. Чашата падна и стана на сол. Солта за брашното (разг.) — за незначителна печалба, която се поглъща от направените разноски. Шарена сол — смес от чубрица и други ароматни треви като подправка.
сол2, мн. няма, ср. (итал.). 1. Название на петия тон от гамата в до-мажор. Изпявам „сол“. 2. Нотен знак на тоя тон.
|