солѝден, -дна, -дно, мн. -дни, прил. (лат.). 1. Здрав, траен, добре изграден. Строили са се къщи: по-трайни, по-солидни, с тухли, и други дървени с по-кратък живот. Г. Белев. Аз имам само едно дете и искам то да получи солидно образование. А. Гуляшки. В съветската стока имаше нещо солидно, здраво, внушително и просто в направата и красотата си. Н. Фурнаджиев. Солидни връзки. 2. Прен. Важен, сериозен, представителен. Бай Евстати беше солиден човек, с четвърт век държавна служба. Смирненски. Той млъкваше покорно и се вслушваше в солидните и самоуверени разговори на почтените граждани. Ал. Константинов. 3. Значителен, голям. Солиден капитал.
|