сомнамбу̀л м. (лат.). Книж. Лунатик. Приличаше на сомнамбул, който най-спокойно върви по края на някоя бездна. Йовков. Сънливи бяха само двете ми братчета, които като сомнамбули си диреха дрехите и се полюляваха. Ст. Чилингиров.