сополѝв, -а. -о, прил. 1. Чийто нос не е избърсан от сополите. Една жена, облечена в местна селска носия и с възпретнати ръкави, излезе и го посрещна, видимо изненадана; близо зад нея се подаваха два сополиви хлапака. Г. Райчев. 2. Който е изцапан със сопол. Сополива кърпа.
|