сòфа ж. (араб.). 1. Голямо канапе; диван. По цели нощи се излежавах на софата, облегнал гръб върху възглавницата до прозореца. Ст. Чилингиров. 2. Диал. Широк миндер. Скръстил крака по турски на кожухарската софа, Босната шие рунтав калпак. Ст. Чилингиров. 3. Диал. Каменна скамейка. Застанал прав на каменната софа, наспоред върбата стоеше възстар човек. Йовков.
|