софрà ж. (араб.). Диал. 1. Ниска кръгла маса за хранене; паралия. Турнали на софрата две глави лучец, малко солчица, една суха чушка и парче корав хлебец. Елин Пелин. || Изобщо маса за хранене; трапеза. Следващата неделя, като стана време да слагат, за обед, Ния прибра старата покривка и постла върху софрата нова покривка. Дим. Талев. Я си представи, че на днешния ден сме по домовете си. И печена пуйка ще дими на софрата. К. Петканов. 2. Прен. Разш. Хранене, ядене, трапеза. А на Илинден да приготвиш софра, че ще ти дойде на гости, за да го гостиш. Вазов.
|