|
сòча, -иш, мин. св. -их, прех. 1. С движение, с жест или по друг начин обръщам вниманието на някого върху нещо; указвам, показвам. И сочи с пръст към стената, на която висят много пушки, щикове и ножове. Каравелов. На страна две калугерици си шушнеха ниско и сочеха с очи килията на хаджи Дария. Вазов. Еньо се обръщаше и с цяла опъната ръка сочеше кичестата купчина дървета. Елин Пелин. 2. Давам, представям нещо да се види, да се узнае; показвам. Влязъл в къщи, аз гордо соча пръчката си. Влайков. Ние му сочим билетите, той не иска ни да ги погледне. Ал. Константинов. 3. Определям, установявам. Един сочеше баба си за защитник, друг назначаваше майка си за прокурор. Вазов. 4. Давам указание за направление, посока; показвам. В далечината светлинки ни сочат пътя. Багряна. 5. Обърнат съм към определена страна. Гороломов подаде компаса към Иван. — Виждаш ли накъде сочи? Йовков. 6. Изтъквам някого или нещо. Скоро всички жители на града го обикнаха и почнаха да го сочат за пример. Елин Пелин. Че нали дядо Нойко беше най-богатият? Нали го сочеха като най-имотен в града? Д. Немиров. 7. Давам указание за нещо; показвам. И на него му се струваше, че това момиче се яви на пътя му като някаква ярка пътеводна звезда, която ще му сочи откъде да започне своята политическа дейност. Г. Караславов. 8. Давам основание за изводи, за заключения; означавам, показвам. Жилестите му ръце сочеха да притежават съкрушителната сила на Самсоновата десница. Вазов. Той пак издигна очи, разгледа навсякъде небето и се увери, че наистина всичко сочи на суша. Йовков. Дядо Кольо сочеше да е прехвърлил петдесетте години. Мих. Георгиев. 9. Обръщам оръжие към някого или нещо; насочвам, примервам се. Преди няколко часа бе сочил револвера си в гърдите му. Вазов. соча се страд. □ Соча юмрук, тояга и под. — заканвам се. Озвереният народ долу сочеше юмруците си. Вазов.
|