|
сòчен, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който съдържа много сок. Конете хрупаха с охота сочната трева. Вазов. Пълните и сочни гроздове висяха и мамеха дивите пчели и осите. К. Петканов. И тогава беше есен, и тогава по овощните дървета се жълтееха сочни круши. М. Марчевски. 2. Прен. Който е запазил преснотата си; свеж. Тя имаше продълговато лице, с правилно изрязан нос и сочни устни. Г. Райчев. 3. Прен. Звучен, приятен. Гласът му беше сочен, равен и от там бликаше някаква чудна, затаена сила. Д. Немиров. Отведнъж върху главата ми буйно се разсипа сноп от цветя и екна сочният смях на Калина. Елин Пелин. 4. Прен. Образен, изразителен. Едни му се покланят благоговейно, като на оракул — други го отрупват с най-сочни хули и подигравки. П. П. Славейков.
|