спàрвам, -аш, несв.; спàря, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Правя нещо да повехне, да посърне. Сланата спари цветята в градината. 2. Правя нещо да се сбърчи, да се съсухри. Помадата е спарила кожата на лицето ѝ. 3. Правя нещо да се подсече, да се разрани. Потта е спарила краката му. спарвам се, спаря се страд.
|