спартàнец, мн. -нци, м. (гр.). 1. Жител на древната Спарта. Три дни веч се бият, но помощ не иде, / от никъде взорът надежда не види. / Нищо. Те ще паднат, но честно, без страх — / кат шъпа спартанци под сганта на Ксеркса. Вазов. 2. Прен. Човек, който се задоволява само с най-необходимото и е кален в лишения.
|