спасѝтел, -ят, мн. -и, м. 1. Човек, който спасява или е спасил; избавител. До полунощ спасителите прокопаха нов обиколен тунел, стигнаха задушените копачи и ги измъкнаха на чист въздух. А. Каралийчев. 2. Рел. Исус Христос. В това време пристигнаха с камила влъхви и велможи, които придружаваха царе, дошли от изток да се поклонят на току-що родения Спасител. Елин Пелин.
|