спася̀вам, -аш, несв.; спася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Изтръгвам от беда, опасност, нещастие; избавям, отървавам. Не вярвам аз, че калугер / ще спаси раята — / свободата не ще екзарх, / иска Караджата. Каравелов. Борислав ми е близък приятел, с него съм делил опасностите в битките, при Клокотница той ми спаси живота. Вазов. спасявам се, спася се страд. □ Спасявам кожата си — излизам здрав и читав от някаква беда. Усетили харно / острото на ножа, / бягат да спасяват / всеки свойта кожа. Елин Пелин. Спасявам положението — намирам изход от затруднение.
|