спахия, -та, мн. -ии, м. (перс.). Истор. 1. Някогашен турски войник конник. Спахии ми се пишеха, на силна войска да ходят. Нар. прик. 2. Турски феодал. И не само за хайдути и за обирници беше страшен Индже. Аяни, спахии и бегове, всички ония, които имаха власт и владееха земята, поотпуснаха коляното си и не притискаха тъй много раята. Йовков.
|