спèктър, мн. -три, м. (лат.). Цялост от последователно наредени цветове — виолетов, тъмносин, син, зелен, жълт, оранжев, червен, които се явяват при разлагането на слънчев лъч, пречупен през стъклена призма, водни капки и др. Водата като стотици гейзери избиваше нагоре и погледът виждаше пречупения през тях пищен слънчев спектър. Г. Белев.
|