спестòвен, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до спестяване. Който има прасе, той може да се каже, че е богат, който пък има овци, той все едно че има спестовна книжка. Йовков. Досьо получи наследствената ѝ зестра от половин милион в спестовен влог. А. Гуляшки. Държавна спестовна каса. 2. Диал. Пестелив. Бъди спестовен и трудолюбив и като работиш в тая кантора, имай чувството, че работиш за народно дело. А. Гуляшки.
|