спèчен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от спека. 2. Като прил. а) Твърд поради изсушаване. Месеци над спечените ниви / вече капка дъжд не е валяло. Н. Фурнаджиев. Спечени цървули. б) За лице — с изсъхнала и набръчкана кожа. Спечени лица от ветрове, / силни жилести ръце и груби / и очите — бистри вирове, / дето шеметен простор се губи. Н. Ракитин.
|