спѝрам, -аш, несв.; спра, -еш, мин. св. спрях, прич. мин. св. деят. спрял, -а, -о, мн. спрèли, прич. мин. страд. спрян, -а, -о, мн. спрèни, св., прех. 1. Ставам причина, карам някого или нещо да престане да се движи, да действа. На едно място стражарят, който беше на пост, спря Македонски. Вазов. Аз спрях коня и се взирах напреде си, за да различа в някоя гънка на дола Реброво. Вазов. Вятърът за малко спира своя порив. Елин Пелин. Спирам водата. Спирам електрическия ток. Спирам радиото. || Не позволявам, забранявам, ограничавам. Всеки е завардил своя мера. Защо и ние да не земем нашето, кой ще ни спре, кой ще ни каже не бива. Йовков. Спряха търговията, преследват всякаква инициатива. Стаматов. || Задържам някого да не си отиде. А пък ако си дошла за раздори — ей ти вратата, никой не те спира. Г. Райчев. 2. Преставам да вървя, да се движа, да действам; спирам се. Но корабът, уви, не спира: / все по-далеч и по-далеч / лети, отнася ни. Яворов. Моторът не работи добре. / Започна подозрително да хърка / и спре. Вапцаров. Докато изорат тая нива, още на няколко пъти плугът задълбаваше в троскота и спираше. Йовков. Мина много време, а дъждът не спираше. Напои се всичко с влага, потекоха вадички. Дим. Талев. Кръвта спря да тече. Водата спря. Електрическият ток спря. Спри да пееш, че ме смущаваш. 3. Отсядам някъде. Аз знаех хотела, в който спира бай Ганьо, и се упътих към него. Ал. Константинов. Конят го чакаше оседлан в хана, дето беше спрял. Величков. спирам се, спра се страд.
|