спѝчам, -аш, несв.; спекà, спечèш, мин. св. спèкох, спèче, прич. мин. св. деят. спèкъл, -кла, -кло, мн. -кли, св., прех. Направям нещо да засъхне, да се свие, да се сбръчка. Набарва с ръце стомната и жадно гаси алкохолния огън, който спича стомаха му, гърлото, устата и напуканите устни. Ал. Константинов. Дългата суша спече почвата. спичам се, спека се страд.
|