спѝчам се, -аш се, несв.; спекà се, спечèш се, мин. св. спèкох се, спèче се, прич. мин. св. деят. спèкъл се, -кла се, -кло се, мн. -кли се, св., непрех. Засъхвам, вкоравявам се, свивам се, обикн. от силна топлина, от дълго стоене и под. Новите му кой знае откога останали обувки се бяха спекли и той не можеше да ги обуе. Ем. Коралов. От гребените и на двата течеше кръв, която беше се спекла по перата на шиите. Ем. Станев. Лятото настъпи — горещо, задушно Земята се спичаше, черноземите се пукаха като рани. Г. Караславов. Устните ми се спекоха от вятъра.
|