сплèтен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сплета. 2. Като прил. а) Който е на плитки или на сплитове. Сплетен лук. б) Заплетен, замотан. Отправих се към върбите и надникнах през сплетените клонове. Мих. Георгиев. в) Прен. Разг. Неясен, объркан, заплетен. Щом се спусне студената вечер, / ти край мръсните маси ела / и от грубите сплетени речи / ще научиш безбройни тегла. Хр. Радевски.
|