сплин, сплѝнът, сплѝна, мн. няма, м. (гр.). Поет. Тъга, мъка, мрачно настроение. В тревожна мечта се унасям / и виждам през горестен сплин, / че в някаква светла страна съм / на бога най-светлият син. Дебелянов. Спомените от детинство бяха разпръснали за миг дъждовните облаци на сплина, който от години притискаше душата ѝ. Дим. Димов.
|