сплѝтам, -аш, несв.; сплетà, -èш, мин. св. сплèтох, прич. мин. св. деят. сплел, св., прех. 1. Направям на плитки или на сплитове. Богдан чеше коня и си играе с него. Сплита, разплита гривата и я издърпва върху челото на коня. К. Петканов. Имах дълги коси и мама всяка утрин ги сплиташе на дебела плитка. Г. Райчев. Сплитам венец. Сплитам чесън. 2. Рядко. С плетене изработвам; изплитам. От преждата кака ще сплете на чарковете гайтан. Влайков. Тъй от една стена / до друга нишките си паякът обтегне, / сплете си мрежата на тях. П. П. Славейков. || Обр. Речните бързеи сплетоха сребърна мрежа на месечината и засвириха. К. Петканов. 3. За ръце, пръсти, крака и др. — преплитам, вплитам един в друг. Седна, па сплете нозе и грозно се намръщи. А. Страшимиров. Катерина сплете пръсти, стисна ги, изви ги до болка, отново проплака. Дим. Талев. 4. Омотавам. В миг конникът сети, че нещо го дръпна, — / че нещо му сплете нозе. К. Христов. Двамата пътници пълзяха под сухите драки на дъбравата, която непрогледно сплиташе над тях клони. Хар. Русев. 5. Прен. Забърквам, обърквам. Равномерното скърцане (на колелото) сплиташе мислите му, унасяше го. О. Василев. Беше сънлив, сплете приказките си и нищо не му разбрахме. 6. Прен. Създавам, измислям, съчинявам. Нали и песен за тях прилична / сплетоха дружно вече момите? Вазов. За моята гиздост сплетоха сказание. Н. Райнов. сплитам се, сплета се страд.
|