сплѝтам се, -аш се, несв.; сплетà се, -еш се, мин. св. сплèтох се, прич. мин. св. деят. сплел се, св., непрех. 1. Омотавам се, завивам се около нещо. Злачните трева, буйно израсли всред пространни ливади, шумно се сплитаха в нозете им. Ц. Церковски. Една лисица се сплете в предните му крака, спъна го. О. Василев. 2. Вплитам се, преплитам се един в друг. Движейки се из въздуха двата чифта ръце се сплетоха и се уловиха. Елин Пелин. Дърветата растяха гъсто, бяха все дебели, вековни. Клоните им се сплитаха едни с други. О. Василев. Рогата им (на елените) се срещнаха с трясък и за миг се сплетоха. Ем. Станев. || Обр. В очите му се чупеха лъчите на месеца, искряха и се сплитаха в някакъв смътен образ. Йовков. И в бурята на оранта се сплитаха гръмове, писъци и бесни викове на хора. Н. Райнов. 3. За крака — стъпвам несигурно, оплитам се при ходене. Краката му се сплитаха, но ситнеха бързо напред. О. Василев. Матьо усещаше как краката му премаляваха и се сплитаха, как дробовете му вече не издържаха на напрежението. Дим. Ангелов. □ Езикът ми се сплита (разг.) — от страх, смущение, почвам да изговарям думите неясно, неразбрано. И сили се Младен да викне да попита, / а смотолевено езика му се силата — / уста немеят, звук не се дели от звук. П. П. Славейков.
|