сплѝтка ж. 1. Оплетена дълга коса, обикн. у жена; плитка. Цонка беше прелестна със своята дълга златиста коса на сплитка. Вазов. Младежи с перчеми, моми със зачервени бузи и сплитки на рамене — всички имаха празничен вид. Кр. Григоров. 2. Диал. Гайтан или връвчица, която жени сплитат в косата си. 3. Сплетени или вързани на венец глави лук, чесън, царевица и под.: сплит, плитка. Сплитка чеснов лук.
|