сплъстèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сплъстя. 2. Като прил. За вълна, косми, козина и под. — който е много сбит; степан. Сплъстената му гъста коса закриваше ниското му чело и падаше до над очите му. Йовков. Тя замислено разчесваше сплъстената боклучава вълна. И. Волен.
|