спогàждам се, -аш се, несв.; спогодя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. 1. Разбирам се с някого; споразумявам се, погаждам се. Гешооглу казва / да се спогодиме, / па да идем в Пловдив / сладко да заспиме. Каравелов. И на този усамотен кът двете класи не се спогаждат. Нямаш ли коне и овци — не можеш мома да вземеш. Смирненски. 2. Само несв. Живея в разбирателство, сговорно с някого; сговарям се, погаждам се. Докато бяха малки, те рядко се спогаждаха, защото Нона, като всяко разглезено дете, беше своенравна, искаше да я слушат. Йовков. Добре се спогаждахме досега и вие не можете да се оплачете от нас. Дим. Талев. 3. Разбирам се, сговарям се с някого по някой въпрос. Дето ще отида да работя на хората, да приберем твоето. Ще се спогодим. Йовков. Щом е тъй, остава само да се спогодите върху цената. Н. п. Филипов.
|