спогòнвам, -аш, несв.; спогòня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Подгонвам, спогвам. Отишло моме напето / смин да сбира във полето. / Лудо младо го спогони, / моме бяга, цвете рони. Вазов. спогонвам се, спогоня се страд.