сподàвен, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от сподавя. 2. Като прил. Задавен, задушен, заглъхнал, замрял. Райка говореше със сподавено вълнение, като едва сдържаше сълзите си. Влайков. Чух плач. Сподавен, глух и безнадежден плач. Елин Пелин. Грак сподавен, глух и бавен / счуй се и далеч замира. П. П. Славейков.
|