сподàвям, -яш, несв.; сподàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Попречвам на нещо да се развие, да се прояви свободно; потискам, задушавам, заглушавам. Някой път, поради случайна дреболия, току ме напуши смях. Мъча се да го сподавя. Влайков. Мъглив и влажен есенен ден е сподавил малкото селце. Елин Пелин. Оглушително ръкопляскане сподави последните думи на подполковника. Хар. Русев. сподавям се, сподавя се страд.
|