сподвѝжник, мн. -ци, м. Книж. (рус.). Другар по борба, по обществена дейност; съмишленик, съратник. Велики чувства на възпоминания се разбудиха сега е душите на сподвижниците Хаджидимитрови, Тотюви, Панайотови. Вазов. Столовете бяха заети от Спасуна и Блаже, ветерани и сподвижници на Шишко от минали стачки. Дим. Димов.
|