сподѝрям, -яш, несв.; сподѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Сподирвам. Мярка се моята сянка пред мен — / спра ли се — мигом и тя се запира, / свърна ли — ето и тя ме сподиря. П. П. Славейков. сподирям се, сподиря се страд.