сподобя̀вам, -аш, несв.; сподобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Удостоявам някого с нещо. Все, кога и да е, и мен господ ще сподоби с къща и женица и момчана рожба. П. П. Славейков. Бог не бе я сподобил с женска рожба. А. Страшимиров. сподобявам се, сподобя се страд.
|