споèн, -а, -о. 1. Прич. мин. страд. от споя. 2. Като прил. Който е слепен, здраво съединен. Високи дебели каменни стени, споени добре с цимент, пазеха от вси страни Трапезица. Вазов. Отвъд реката, на стръмната скала стърчеше висока кула, споена о канарите с жълтеникав пясъчник. Н. Райнов. И нека бъде твоят лик споен / с най-радостните седем дни и нощи / на моя пръв, неповторим подем. Багряна. Споени тухли. Споена тръба.
|