спòйка ж. 1. Свързване, съединяване на две части; спояване. Правя спойка. 2. Мястото, където са споени две метални части. Тръбите са се спукали на спойките. 3. Материал, с който се споява. Хоросанова спойка. 4. Прен. Това, което свързва, което споява в едно лица, явления и пр.; общност. Да пиеме за хубавата спойка, / що в тия братски срещи се кове — / за обичта и дружбата ни бойка в борбата против наште врагове! Н. Марангозов. Между отделните части на романа има вътрешна спойка.
|