спокòйност, -ттà, мн. няма, ж. Рядко. Отвл. същ. от спокоен; спокойствие. След като ми зададе обикновените въпроси, със същата спокойност на които аз отговарях без никакво затруднение, той дрънна звънеца. З. Стоянов.