спокòйствие, мн. няма, ср. 1. Отсъствие на шум, на звук, говор; покой, тишина. Спокойствие и мир цари из широките чардаци на голямата хаджи Нойкова къща. Д. Немиров. Обичаше спокойствието, реда, тишината на затоплената стая. А. Гуляшки. Искам пълно спокойствие. 2. Отсъствие на тревоги, на вълнения, смущения. Гори ми душата — захвана той. — Нямам спокойствие. Елин Пелин. През последните години беше спечелил много пари, но загуби спокойствието си. Дим. Димов. С привидното спокойствие на възрастна, много прекарала жена, приближава Харитина портата. А. Каменова. 3. Прен. Хладнокръвие, безразличие. Тя посрещна с храбро спокойствие това ново изпитание. Величков. Запазвам спокойствие.
|