сполетя̀вам, -аш, несв.; сполетя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. сполетя̀л, -а, -о, мн. сполетèли, прич. мин. страд. сполетя̀н, -а, -о, мн. сполетèни, св., прех. За нещастие, зло, беда — постигам изведнъж, ненадейно. Зло ме сполетява, братя! Ас. Босев. Един ден бедата отново сполетя семейство Палаузови. М. Марчевски.
|