сполу̀ка ж. 1. Успех в постигането на нещо. Тя му даде за пътни разноски сто лева и го изпрати с благопожелания за сполука. Вазов. 2. Благополучие. Без наука няма сполука. Послов. Бащина поука, синова сполука. Послов.