сполу̀чвам, -аш, несв.; сполỳча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Успявам, смогвам да извърша нещо. Той бе работил през целия си живот и бе сполучил да удвои и утрои имотите, останали от баща му. Елин Пелин. Подкара ралото и го заби в едни храсти. Помъчи се да го извади и като не сполучи, разплака се. К. Петканов. 2. Постигам сполука, успех в дейността си, в живота си; преуспявам. Той я поискал за снаха. Оженил сина си за нея и много сполучил. Елин Пелин. Който се учи, той ще сполучи. Послов.
|