сполучлѝв, -а, -о, прил. 1. Който е свързан със сполука; успешен, благополучен, щастлив. Операцията излезе сполучлива. Сполучлив опит. 2. Който приляга за даден случай; удобен, уместен, подходящ, разумен. Целият стенвестник е изпълнен с карикатури. Духовити и сполучливи вицове допълнят карикатурите. Г. Караславов. Сполучлив отговор. Сполучлив брак.
|