спòмен м. 1. Впечатление, следа в съзнанието от възприети или преживени неща; възпоминание, помен. Баща си не помнеше, а за майка си пазеше един единствен спомен. Д. Добревски. Светлий спомен за теб е кат книга любима — / денонощно пред мен е разтворена тя. Дебелянов. Спомени от детинството. 2. Предмет, обикн. подарен, който напомня за нещо или за някого. Тя се вижда булка с диадема от бели, мънички изкуствени цветя, които тя ще пази завинаги като свещен спомен. Елин Пелин. Подарявам ти тая книга за спомен. 3. Само мн. Литературно произведение, в което се предават възпоминания на участник или свидетел на събития; мемоари. На старини той се оттегли да си пише спомените.
|