споменàвам, -аш, несв.; споменà, -еш, мин. св. -àх, прич. мин. страд. споменàт, св., прех. 1. Изговарям, произнасям, изричам името на някого или нещо; поменавам. Тя споменаваше името на Еньо хиляди пъти де трябва и не трябва. Елин Пелин. Белия кон вече не го споменаваха, забравиха го. Йовков. Щом спомена името на Милена, Стоян се разсърди, удари с кривака в огъня. К. Петканов. 2. Навеждам на мисълта; напомням. Еньо се отказал от Цвета. Тя му върнала китката и пръстена и не искала никой нищо да ѝ спомене за него. Елин Пелин. Той обичаше с нежна и предана любов майка си, но винаги се сърдеше, когато му споменат за нея пред външни хора. П. Вежинов. 3. Бегло засягам някакъв въпрос; загатвам. Споменах одеве мимоходом за новата, черква. Вазов. Никой от четиримата не спомена вече нищо за тая неприятна случка. Дим. Талев. Споменаха ми снощи пак, че Брайко те искал. А. Каменова. 4. Диал. Благославям. Ще ви купи дядо ви Вълчан и една вършачка, че да го споменавате. Йовков. Ще ти направя това добро, та цял живот да ме споменаваш. споменавам се, спомена се страд. Нейното име се споменаваше винаги редом с името на леля Дъмша. Елин Пелин.
|