спомену̀вам, -аш, несв.; споменà, -èш, мин. св. -àх, прич. мин. страд. споменàт, св. 1. Казвам за умрял „бог да прости“; поменувам. Когато мене няма да ме има на тоя свят, хората ще минават покрай нея (крушата), ще берат сладки круши и ще ме споменуват. К. Петканов. 2. За свещеник — чета, казвам имена на умрели или живи при богослужение. На задушница свещеникът споменува имената на умрелите. 3. Остар. Споменавам, поменавам. Споменувам за бащата, защото синът е същи той. П. П. Славейков. споменувам се, спомена се страд.
|