спòмням, -яш, несв.; спòмня, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Накарвам някого, въздействам му да се сети за нещо познато; припомням, подсещам. Не пей, не спомняй тия дни честити, / когато от любов пияна бях. Величков. И ние майки имаме. А ето всеки час майка ти ни спомня за тях. Йовков. 2. Спомням си. О, скрити вопли на печален странник, / напразно спомнил майка и родина! Дебелянов. И спомняше Ирена преминалите дни — тъмните прозрачни нощи, кога следеше княз Бенеамина по бащини чертози. Н. Райнов. спомням се, спомня се страд. На сватба не бива да се спомнят тъжни работи.
|