спòмням си, -яш си, несв.; спòмня си, -иш си, мин. св. -их си, св., непрех. Сещам се за някого или за нещо известно, познато; идва ми на ум, припомням си. Той си я спомняше кога заран, боса, напета тя изкарваше телците през поляната сред селото. Вазов. След малко той си спомни, че не беше чел до края писмото. Йовков. Той си спомни баща си как ги водеше за ръка. Елин Пелин. Защо той не пише? Дали вече не си спомня за нея, или пък му се е случило нещо лошо? Г. Караславов.
|