спомоществовàтел, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. 1. Лице, което предварително заплаща неизлязла още книга, за да подпомогне издаването ѝ. Списък на родолюбивите спомоществователи. || Лице, което предварително заплаща за получаване на периодично списание; абонат. На тоя вестник беше сам баща ми спомоществовател (учената дума „абонат“ беше тогава неизвестна). Вазов. 2. Изобщо сътрудник в някоя обществена работа.
|