|
спор1, спòрът, спòра, мн. спòрове, спòра (сл. ч.), м. (рус.). Оживен разговор, при който се защитават различни мнения; препирня. Сега с интерес слушаше и той спора между офицера и учителя. Влайков. Започна се на конгреса спор да има ли въстание, или да няма. Дим. Талев. Водя спор.
спор2, спòрът, спòра, мн. няма, м. Диал. 1. Изобилие от блага; благодат, плодородие. Царството му силно цъфти и добрува, / труд и спор и песни в земи му пространни. Вазов. Голям спор и берекет ще бъде таз година. Йовков. 2. Успех в работата; щастие. Препускат тримата и гледат с ясен взор, / кой иде от това, че винаги на спор / те радвали са се, че са живели волно. К. Христов.
|